Какво се случи на K2 ?

Снимка ExposedPlanet.com

Повече от два месеца няколко десетки алпинисти се аклиматизират в подножието на планината, подготвяйки се за финалното изкачване и изчакваха идеалния момент. Финалния напън към върха започна малко след полунощ на 1-ви Август. Членове на повече от пет експедиции (и може би почти девет) тръгват към върха преодолявайки финалния и най-труден участък. По пътя към върха, на финалните шестстотин метра сръбския алпинист Dren Mandic пада и загива. Пакистанския носач Jehan Baig който опитва да свали тялото му също пада и загива. Част от катерачите достигат върха, но на връщане огромен серак пада и отнася парапетите заедно с поне четирима души и оставя друга част от алпинистите в капан на повече от 8000 метра височина – измръзнали, с много малко кислород и без въжета. През следващите часове опитът за слизане на част от тях завършва фатално.

Във Вторник вероятно последният оцелял, италианеца Marco Confortola, със сериозно измръзвания успява да слезе до базовия лагер. Единадесет човека загиват по склоновете на планината, най-голямата трагедия сполетяла K2 след трагичния двуседмичен период през 1986 година когато планината отне живота на тринадесет души.

Как се случи всичко това ? Надигнаха се доста критики около подготовката по изкачването и забавянията породени от неправилно фиксираните въжета в най-опасния участък – “The Bottleneck”. Зададоха
се доста въпроси и дали цената на усилията по спасяването на тялото на загиналия алпинист не е била твърде висока и дали тези които са се забавили с изкачването и е било ясно, че няма да успеят да се върнат по светло, не е трябвало да се върнат по-рано. Присъствието на високопланински носачи породи и въпроси дали част от екипите не са били комерсиални, опитващи се да качат напълно неподготвени хора на върха – трагичен спомен за Еверест през 1996 година когато живота на осем души беше отнет.

По-голяма част от екипите тръгват от Лагер 4 към върха между полунощ и три часа сутринта. Никой не е сигурен точно колко хора са тръгнали защото няма орган координиращ всички експедиции. Много детайли все още са неясни. Част от катерачите достигат върха чак към девет вечерта – шестнадесет часа след като тръгват от финалния лагер, ужасяващо много време предвид пътя който ги очаква на връщане. Триумфът от изкачването на най-опасния осем хилядник скоро бива пометен заедно с фиксираните въжета и четирима от катерачите. Температурите през ноща достигат до -40 градуса, обричайки на сигурна смърт останалите живи до момента. В ранните часове на съботния ден група от пет човека е забелязана да прави опит за слизане който завършва фатално.