Еверест 2010: Сравнение на маршрутите

 
Еверест (8850м)

Еверест (8850м)

След няколко седмици официално стартира сезон 2010 за изкачване на първенеца на планетата: Еверест (8850м). Катерачите ще сменят топлите си легла и домове със спални чували и брулени от вятъра палатки. До момента има прокарани 18 маршрута към върха и още няколко който не се изкачвани. Голяма част от алпинистите избират между два от тях: “South Col” (Южен) и “North Col” (Северо-Източен). Какви са разликите и как алпнистите избират по кой от двата да поемат ?

Снимка: www.alanarnette.com

Снимка: www.alanarnette.com

South Col” (Южен):
– Плюсовете: страшно красив подход към базовия лагер изграден на глетчера “Khumbu”, лесен достъп до селища по време на аклиматизацията, възможност за хеликоптерно спасяване от базовия лагер, обикновенно с малко по-топло време и по-малко ветрове.
– Минуси: нестабилността на глетчера “Khumbu” който се преминава многократно, претъпкано, траверсът към върха е по корниз който е много стръмен, денят за атака е по-дълъг

Еверест (8850м) е изкачен за първи път по този маршрут от Tenzing Norgay и Edmond Hillary от британската експедиция през 1953 година. Преди това маршрута е опитван два пъти от швейцарски екипи през 1952 година. Tenzing Norgay е участвал и в двата опита при които най-високата достигната точка е около 8500 метра. През 1956 година швейцарски екип прави успешно второ изкачване на върха по този маршрут.

Какво да очакват алпиниститте по този маршрут и как се разпределят лагерите към върха ?

– Базовият лагер се изгражда на 5334м. Това е домът на алпинистите за следващите два месеца. Той е изграден върху ледник, затова често палатките се преместват и основите под тях се топят. Условията са тежки, но лагерът разполага с доста удобства (дори интернет) и района е изключително красив. Палатките са толкова много, че отдалече има вид на малко селище.
– Лагер 1 се изгражда на 5943м. От базовия лагер го делят около 2600 метра който обикновенно се изминават за около 4-6 часа. Това е най-опасната част от изкачването. Изкачването към него е директно през глетчера Khumbu. Основно опасността идва от падащите сераци и лавини, и от огромните, често скрити пукнатини.
– Лагер 2 се изгражда на 6400 метра надморска височина. Той е на около 2800 метра от Лагер 1 и времето за досигане до него е около 2-3 часа. Маршрута пресича Западния циркус (Western CWM) и основната опасност е от пукнатините в ледника. Температурите тук понякога са изключително високи което допълнително натоварва алпинистите. Има и лавинна опастност идваща от западното рамо на Еверест (8850м).
– Лагер 3 се намира на 7162 метра. 2600-те метра делящи го от предходния лагер алпинистите изминават за около 3-6 часа. Подхода е труден заради голямата височина и това, че повечето катерачи все още не използват кислородни апарати. Изкачва се лицето на съседния връх Lhotse (8516м), което е стръмно и заледено. Наклонът варира от 20 до 45 градуса. Изкачването е трудно и дълго, но е изключително важно за аклиматизацията.
Преди достигането на Лагер 4 алпинистите премивават през две релефни образования: “Yellow Band” (Жълтия пояс) и “Geneva Spur” (Женевския контрафорс). Първото се достига за около 3 часа. Изкачването започва стръмно, но постепенно наклона става постоянен с набиране на височина. Алпинистите са вече обчечени с пухените си костюми и използват кисолорни апарати. Преминаването на “Yellow Band” (Жълтия пояс), не е технически сложно, но заради височината често се получват задръствания.
“Geneva Spur” (Женевския контрафорс) е изненада за повечето алпинисти. Изкачването по него е едно от най-стръмните до момента. Преодоляването е по-лесно ако има навалял сняг.
– “South Col” – намира се на височна 8016 метра и се достига за около час. Добре дошли на луната. Района е сравнително равен и покрит с камъни и скали. От север се извисява върха на Еверест (8850м), а от юг – Lhotse (8516м). Лагер 4 обикновенно се изгражда тук. Палатките са близо една до друга и се укрепват с въжета, мрежи и камъни срещу ураганните ветрове. Атаката на върха започва от тук. Това е и максималната височина на която шерпите изнасят кислород и оборудване.

– Следващата стъпка по маршрута е Балконът (Balcony) на 8400 метра. Достига се за около 4-5 часа. Тук почти всички вече използват кислородни апарати. Изкаването е стръмно по постоянен наклон. Маршрута е укрепен с парапети и алпинистите изграждат дълга верига по него. Темпото често е подлудяващо бавно и изпълнено с почивки. В зависимост от времето по което се прави изкачването машрута е заледен или каменист. Има голяма опасност от падащи камъни и повечето алпинисти използват каски. Често тук се правят почивки за хранене и смяна на кислородните бутилки.

– Достигането на Южния връх (8690м) отнема още 1-2 часа. Изкачването е стръмно и често опасно. Гледката на изгряващото над Lhotse (8516м) слънце е неописуема.

– Стъпалото на Hillary се достига за около час. Траверсът на този корниз е едно от най-опасните места по маршрута. Той е укрепен с парапети и алуминиеви стълби за по-лесното му преодоляване. Често има редици от изкачващи се и слизащи хора.

– Върхът на 8850 метра алпинистите достигат след около 1 час. Изкачването е по сняг с неголям наклон. След кратък престой на него следва дълго и изключително уморително слизане до “South Col” (8016м). Това обикновенно отнема около 6-7 часа. Правилното разпределяне на употребата на кислород е изключително важна за успешното слизане. Слизането до Лагер 2 отнема още около три часа. Тъй като всички са все още с пухените си костюми, често високите температури допълнително уморяват слизащите. Оставащото разстояние до базовия лагер се взема за около 4 часа. Вече е Юни (изкачването и аклиматизацията отнемат общо около два месеца) и снегът е мокър и тежък. Алпинистите трябва да преминат отново и ледника Khumbu – последната опасност по маршрута.

Снимка: www.alanarnette.com

Снимка: www.alanarnette.com

North Col” (Северо-Източен):
– Плюсове: доста по малко хора по маршрута и в базовия лагер, базовия лагер може да се достигне с автомобил, изкачването до средните лагери е по-лесно, по-къс ден за атака на върха
– Минуси: времето обикновенно е по-студено и ветровете са сериозни, лагерите се изграждат на по-голяма надморска височина, малко по-труден технически маршрут, без възможност за хеликоптерно спасяване по маршрута

Какво да очакват алпиниститте по този маршрут и как се разпределят лагерите към върха ?

Многократните опити за изкачване на върха от север започват през 1920-1930 година. Първия опит е на британска експедиция през 1921 година достигнала около 7000 метра височина. Втория опит е през 1922 година. Екипът достига около 8320 метра преди да обърне. Това е първият опит за изкачване с кислородни апарати.
Най-забележителната и известна експедиция е водената от George Mallory и Andrew “Sandy” Irvine през 1924-та година. Те загиват по време на експедицията и въпреки, че през 1999-та година тялото на Mallory беше открито, за момента няма данни те да са успяли да изкачат върха. Ако някога такива бъдат открити, Mallory и Irvine ще са изпреварили Tenzing Norgay и Edmond Hillary с 29 години.

– Базовия лагер по маршрута се изгражда на височина 5182 метра в близост до манастира “Rongbuk”. На 6187 метра се изгражда междинен лагер който се достига за около 5-6 часа. Това е преход който се използва за аклиматизация и обикневенно тук има сравнително малко опънати палатки.

– Преден базов лагер се изгражда на 6492 метра. От междинния лагер алпинистите достигато до тук за около 6 часа като често се използва за базов лагер въпреки сравнително голямата надморска височина. Тук често липсва сняг и лагерът предлага зашеметяваща гледка към “North Col”.

– Лагер 1 се изгражда на 7000 метра височина. Достига се за около 4-6 часа от преден базов лагер. Изкачването е почти изцяло с котки по фиксираните парапети и стълби. На места наклонът достига 60 градуса и създава усещане за изкачване по вертикална стена. Екипите ще нощуват няколко пъти в лагера по време на своето изкачване.

– Лагер 2 се изгражда на 7500 метра и се достига за около 5 часа. Изкачването е стръмно, по снежен ръб който преминава в скала. Вятърът често създава сериозни проблеми.
– Лагер 3 се изгражда на 8300 метра и се достига за около 4-6 часа. Често лагерът е разпръстнат поради това, че се изгражда на стръмно и каменисто ребро. Палатките се укпрепват сериозно заради ураганните ветрове. Това е мястото от което стартира атаката на върха.

Атаката на върха започва с преминаването на “Yellow Band” (Жълтия пояс) по малък заснежен кулоар укрепен с парапети. След това алпинистите достигат до “Първото стъпало” на височина 8500 метра. Това е първото от трите сериозни скални образувания по пътя към върха. Изкачването му е стръмно и трудно. Второто скално препятствие е “Скалната гъба” на 8549 метра височина. Алпинистите я достигат за около 2 часа от Лагер 3. Изкачването е по каменист терен с котки. Тук обикновенно се сменят кислородните бутилки. Добрата катерачна техника е важна за успешното преминаване. След това идва ред на “Второто стъпало”. Височината е 8577 метра, а времето за достигане около час. Това е най-опасното място към върха. Изкачването е почти вертикално по фиксирана стълба. Тук редовно се образуват дълги опашки, което е предпоставка за измръзване и височинна болест.Слизането по стълбата е доста по-трудно от самото изкачване. При подхлъзване свободното падане е над 3000 метра.
“Третото стъпало” е на височина 8690 метра. Алпинистите го достигат за около 1-2 часа. Концентрацията е жизненоважна, въпреки, че това е най-лесното от трите стъпала. Върховата пирамида се достига след около 2-4 часа и представлява стръмна снежна площадка където обикновенно е страшно студено. Преминаването е доста трудно, минава се по тесен изключително опасен участък. Три малки скални образования по-късно започва финалния ръб към върха с наклони от двете страни от 30 и 60 градуса.
Слизането до Лагер 3 отнема 7-8 часа и е по-аболютно същия маршрут. Алпинистите достигнали върха много рано обикновенно попадат в задръстванията около “Второто стъпало”. От него до предния базов лагер се достига за около 3 часа.

Всеки нов сезон на Еверест (8850м) е различен. Температурите се променят, също и снежната обстановка. Предвиждането на най-подходящия за изкачване времеви прозорец е изключително трудно. В повечето случаи прогнозата за времето е валидна под 24 часа. Коя е по-лесната за изкачване страна ? Честно казано няма такава. Изборът остава за Вас.

По материали на outside-blog.away.com

 
 
 

0 Comments

You can be the first one to leave a comment.

 
 

Leave a Comment